събота, 9 декември 2017 г.

PUIS: Yves Bequchemin – Le Matou

PUIS: Yves Bequchemin – Le Matou: Le roman raconte les aventures du jeune couple d’époux Florent et Elise Boissonneault. C’est un roman d’aventures épique, retraçant les pér...

петък, 8 декември 2017 г.

Съдба

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити —
усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен.

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти рцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и таглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

Елисавета Багряна

Песен на предачките

Дълго през дългата зима ний предохме,
седнали в тъмния кът.
През одимени прозорчета гледахме
вън оснежения път.

И във душата ни смътно възставаше
властен копнеж за простор,
но непрозирна мъгла затъмняваше
скъдния наш кръгозор.

Зимата мина, към север прокудена,
с бури и тежки мъгли.
Трепна земята, несетно пробудена,
звънна и рояк пчели.

В росни зори ние рано се дигнахме,
с бликаща младост в сърце,
първи на чистият извор пристигнахме
с блеснали менци в ръце.

Вятърът волен далеко понесъл е
нашите песни и смях…
Песни ликуващи, ведри и весели —
цялата младост е в тях!

Елисавета Багряна, 1922

Макар в калта

Изтърван случайно на площада
(смачкан от тълпата безпощадна),
виж го тоя дриплю как ме гледа!
(сякаш негова е крайната победа).
Дрипав карамфил, добре изкалян
(ален смут в душата ми разпалил).

Малина Томова, 1994

Земетресение

... и какво, че познаваш
                 извивките на тялото му,
изскърца внезапният трус,
разцепил материята
                 на две половинки...
... когато рухне стената между нас,
                 ще ни премаже...
и ще започнем с прегръдка на духове...

Малина Томова, 1994

Сама в нощта

Страхът от призраци ли я души,
че вече губи дъх и чезне?
- Хей, свещичке плаха,
не се отдръпвай от прозореца,
почакай да се улови за теб
един залутан из тъмите поглед!

Малина Томова, 1994

Време

Ах, всяка болка прегорява!
И ако ти не изгориш,
пак ще те осени забрава,
живота си ще продължиш.

Врабчетата ще чуруликат
във еднодневния ти ден.
За милост твоя дух ще вика
и ще издъхва ужасен.

Да можеше да се почувстваш
онуй замислено момче,
което със трептящи устни
върви под цъфнало дръвче!

Александър Геров, 1973

Утринно пране

Изгрява слънцето. Притихват
гори и облаци в безреда.
А там от двора се усмихва
прането бяло на съседа.

Макар денят да бъде труден
и може радост да отсъства.
Тази усмивка ранобудна
навсякъде ще ме съпътства.

И облачета в златни тръпки
ще ме поглеждат от небето
и като наредени зъбки
ще се усмихват на сърцето.

Александър Геров, 1973

Кладенец

Кладенец

В кладенец тупти сърцето,
в кладенеца на гръдта
и се взира към небето,
ширнато в безкрайността.

Там съзвездията вечни
си играят на билярд.
Капят вън капчуци млечни.
Грее слънце. Пак е март.


Александър Геров,  1973