неделя, 26 март 2017 г.

Георги Тодоров и Силвия Петрова в "Култура" - 10/2017

В Брой 10 на "Култура" ми направиха впечатление няколко статии. „Против богословието на Стивън Хокинг” от Георги Тодоров е прозорлив анализ на "митологията", стояща в основата на медийното явление Стивън Хокинг. Не ми харесва единствено обидния и остър тон на автора - говори сякаш някой му е изял закуската. Но това важи и за повечето статии в "Култура". Може би наистина опасност грози закуската им? Or am I being too base? OK, I take note of that.

Силвия Петрова, в "Pokemon Go и градските елити на посредствеността" също развява боен байряк срещу интелектуалната развала на зрелия капитализъм. Добър анализ - добре би било и да се посочат алтернативни явления. Ален Дьоно, с медиокрацията, за втори път го срещам.

Цитати:
Стратегията на Pokemon Go в никакъв случай не би могла да бъде на- речена сложна, анимацията е наивистична, различните нива не се отличават съществено едно от друго, ня- ма психологически дилеми или смяна на виртуални идентичности. В този смисъл, модните градски „ели- ти“ се вписват в дефиницията на медиокрацията, да- дена от Ален Дьоно (2016). Според канадския философ, съвременният свят действа на принципа на посред- ствеността, издигната до ранга на власт: днес всяко действие и постижение бива приравнявано до среднос- татистическото. Медиокрацията изтласква в перифе- рията както некомпетентните, така и най-компе- тентните. Симулацията се издига до най-висша стой- ност. По този начин се легитимират баналността и недоразбраната очевидност. Медиокрацията, според Дьоно, ни провокира да дремем мисловно; тя не е толкова доминация на посредствените, колкото над- мощие на самото състояние на посредственост.
*

Eli Pariser въвежда термина „филтриращ балон“ (filter bubble), с който оз- начава склонността ни да създаваме „ехо камера“ около себе си, за да подсилим собствените си гледни точки и нагласи и да се изолираме от идеите, които ни смуща- ват или са в разрез с предразсъдъците ни.
*
Разбира се, тезата на Pariser може да се сравни с влия- телната за изследванията на масовите медии теория за когнитивния дисонанс на Леон Фестингър (1965), според която индивидът е склонен да избягва информа- цията, която противоречи на установките му; както и с идеята на Елизабет Ноел-Нойман (развита през 70- те години на XX век) за спиралата на мълчанието, според която индивидите са склонни да подкрепят пуб- лично само идеи, за които смятат, че ще бъдат под- крепени от мнозинството. Акцентът при Pariser обаче засяга и ролята на невидимата селекция от интернет гиганти, като Google, Facebook и т.н., която неулови- мо, но силно влияе на индивидуалните ни решения – не- зависимо дали става дума за нов телефон, игра или по- литически решения. Така, на фона на възможностите за избор между „най-добрата“ лично за нас реалност, де- мокрацията се стопява

Един спектакъл по Валери Петров, който бих гледал: „Лили и вълшебното бисерче“ – музикален спектакъл за деца от Любомир Денев по приказката на Валери Петров „Пук!“.


Ирландски брой на „Литературен вестник“

Брой 9 от 2017 г. на „Литературен вестник“, т. нар. ирландски брой, представя няколко съвременни ирландски белетристи с техни разкази или откъси от по-дълги произведения.

„Боби“ от Донал Райън е чудесен разказ. Изключително жив и увлекателен. Води се от първо лице единствено число, което му придава един изповеден характер. Но изповедта все пак е на човек „от простолюдието“, не на начетения и изискан писател, какъвто всеки писател е в повече или по-малка степен, чини ми се. Така че има известен ефект на отчуждението, който поражда различни перспективи. Но най-ценно е това, че е социален, силно социален разказ, говори за реални проблеми в ирландското общество.
На стр. 4 и 5 са извадени и прегледани много ирландски заглавия, излезли в България. Отлична идея!

Студията на Вивиан Мърсиър „Макабрени гротесков хумор в ирландската традиция“ е много полезно – анализира понятията гротесково и макабрено и връзката между тях, а след това разглежда проявленията на гротесковото (което, според авторката, е свързано със сексуалното, в неговите прекомерни и изкривени аспекти) в ирландската литература, вкл. У Бекет.

„Празното семейство“ на Колъм Тойбин не ми хареса чак толкова. Беше леко досаден, сравнен с Донал Райън. Стилът е претрупан, бавен, спънат. Създава усещане за самоцелност. Но меланхоличния и скръбен тон ми допадна. Сигурно си заслужава да се прочете повече от писателя.“

„Бирена екскурзия до Ландидно“ от Кевин Барн е прекрасен разказ – много „обран“, пестелив, сякаш дословно предаващ сбирката на един клуб пиячи на бира (Бирената партия?), и намекващ за цялата мизерия и безсмислие на живота, който водят, но и за премълчаното страдание, страха, безпътността. С хумор, от който хем ти е смешно, хем ти се плаче. Това, според Надежда Розова, в уводната статия на броя, май е характерно за ирландския хумор. Груп, хаплив, обиден и човечен едновременно. Като фен на ирландския рок, нямаше как да не се трогна!

„Само лъвът“ на Оуен Макнами ми хареса – абсурдистка история за манията на хората от един квартал да отглеждат опасни животни в домовете си.

„Ето го и Джон“ на Бриджет О‘Конър сякаш е реалистичен разказ с феминистки уклон. Интересен е, с психологическа прозорливост и подходящ саркастично-сдържан тон.
Майк Маккормак със своя разказ „Томас Кремълеш...“ ме впечатли силно. Красива и мощна алегория за спускането на „завесата пред една традиция“ (с. 19) в изкуството – това на саможертвата, на себеразкриването, на себевлагането в изкуството. Жесток разказ, който ми напомни за „20 ритника“ на Дилян Еленков.

„Денят, вкойто качих Нийл Джордан на автостоп“ от Моя Роди е свеж, провокативен, забавен разказ. В него също има феминистки момент, но в по-широк смисъл. Една работничка в пекарна качва на стоп известния актьор Нийл Джордан. Услужва му с колата си, а той не й я връща в уречения час. Всички си мислят, че са я измамили, но накрая се оказва, че не – просто не е могъл да спази уговорката си. Явно „чудесата“ се случват, интуицията не лъже. Невероятното е съвсем възможно. А женската интуитивност и мечтателност са съвсем уместни и меродавни позиции в живота (аз съм съгласен с това).

„Поръчителите“ от Джоузеф О‘Нийл е много хубава сатира на общество, в което формалностите са по-важни от реалността, документите – от това, което те би трябвало да отразяват. Критика на абсурдния перфекционизъм на привидността, на визитката, нарцистичната патология, в чиято жертва се превърща нашето (в смисъл, световното) витринно общество.

Забавен и поучителен брой, без излишни претенции.

вторник, 14 март 2017 г.

В-к "Мустаци", Бр. 5 / 1997 г.

1997 г. е може би последната в историята на в-к "Мустаци". Усеща се един по-уморен тон, усеща се че и тази епоха върви към своя край. Тогава са се задавали избори, служебният кабинет на Софиянски е бил на власт. Затова и в края се говори за някакъв Гаврош от плакатите на БСП. Явно столетницата пак се е вихрела, още повече, че броят излиза именно на 1 май. По стечение на обстоятелствата, и сега се задават избори, и една сталинистка училищна директорка отново се вихри от върховете на все неумиращото зло с червено в очите. Всъщност няма какво да ни пука - някой ден никой няма да си спомня за такива жалки личности. Виж, в-к "Мустаци" може и да се чете.
Приятно четене!











































неделя, 12 март 2017 г.

Hiver / Зима / Winter 2016-2017 (Плейлист)



Подкаст с песните, които слушах през вече отиващата си зима.
"Temps d’hiver. Temps de changement, de détachement et de rupture. Le passé est destiné à se liquéfier et à s’écouler bientôt avec l’effervescence joyeuse des nouveaux flux printaniers."  Aline Apostolska, Tourmente
Музикален миш-маш, отразяващ моите януари и февруари.
Парчета от голямото семейство на Genesis (Steve Hackett , Tony Banks, Mike Rutherford и т.н.), Marillion. Класически рок (Aerosmith). Експериментален рок (Lou Reed, David Bowie). Френски рок (Téléphone, Bashung). Малки квебекски и български изненади. А и парче на великата Ani Difranco, която наскоро пак заслушах.
Приятно слушане!
За да е по-пълна картината, бихте могли, докато слушате, да разглеждате и галериите за януари и февруари.

Галерия: Февруари 2017 г.

Пред хотел "Маринела" (бивш "Кемпински-Зографски" и още по-бивш "Ню Отани"):




На бул. "Джеймс Баучър"




Входа на ФМИ:


На "Синьото":



В подлеза до Румънското посолство




Вътрешния двор на хотел "Маринела", с патици, лебеди и други птици






На бул. "Черни връх"






На бул. "Цариградско шосе", близо до Окръжна болница






Зад "София Тех"



Улично куче на Семинарията



Кв. "Полигона"




Бул. "Витоша"


Докато готвех...


В "Rock School"



Прочетено: