вторник, 31 януари 2017 г.

Будапеща

През есента имах повод да отида до Будапеща. Беше края на ноември, късна есен, не твърде студена, но страховита, както подобава на всяка задаваща се зима.

Имах възможността да се поразходя из града, макар и да не се чувствах особено добре. Първото нещо, което си представям, като си помисля за пътуването си, е Дунав, и Парламента, които бяха съвсем близо до квартирата ми. Всяка вечер минавах и сядах на една пейка до черния студен Дунав, и гледах светещия в златно Парламент. През деня златистото, жълтото и кафявото бяха преобладаващите цветове. Снимах толкова много, че няма да смогна да добавя коментар към всяка снимка. Нека снимките говорят вместо мен.

Да започнем от търговския център, до който живеех - "Мамут". Той се намира в Буда.


Ето я и улицата ми - "Чологань" (това на унгарски е някакъв вид птица, звучи ми като "чучулига") :


Дворът на една болница:


Тук осъзнах, че думата палачинка идва от унгарски:


Друг търговски център:



Ето го и Парламентът:




Метростанцията:


Нощни улици:


Изглед от хълма Св. Гелерт, на който е статуята-символ на свободата (на борбата на унгарците срещу комунизма и срещу Австро-Унгария, която те възприемат просто като Австрия):











\



Утрин в града.





Двора на Университета Eötvös Loránd.




В ресторант "Рим" - страхотен, квартален ретро-ресторант с типична унгарска кухня (много тежка и мазна, но вкусна):





Хьошок Тере (или площада на героите):





Отстрани на Хьошок Тере:




Стара, страхотна сграда, която сега е Музей на земеделието:



Езеро с гладни и грациозни патици:






Мол:


Закрит пазар, от който си купих прословутите унгарски салами и макови кифли - невероятни са!




Един парк рано сутрин:












Паметник на жертвите от Унгарските събития през 1956 г.:


На път към Парламента:



В един от дните посетихме Замъка Буда (The Castle District).




















Около Хьошок Тере - към минералната турска баня и Големия цирк (Надьциркус):








Националният музей на изящните изкуства, в който не влязох, а само разгледах отвън (не обичам много музеи, особено когато съм за кратко в града):






В района на Университета "Кароли Гашпар", атмосферата е по-народна, и леко опасна. Но аз обичам такива квартали, поне като турист:



Туристическо бюро за пътешествия из Унгария (с патриотичен уклон):


Кое е балканското на тази пекарна не разбрах. Печивата си бяха като навсякъде другаде в града.


Скръбна неработеща бирария:


Ето го и университетът:



Мислех, че "СВА" е българска верига супермаркети. Явно не:



Имаше доста рушащи се прекрасни старинни сгради:





В метрото, на станцията "Кошут Лайош"




В супермаркет "Щпар" пазарувах всеки ден:






Замъка отдалеч:



Пак покрай Дунав:




Паметник на Св. Богородица:



Унгарски трабант



Кой ли наднича над мен?


Парижко кафене, с послание от собственичката:




Парламентът в дъното:




Гледката от стаята ми, към ул. "Чологань":


В едно заведение, на чаша бира с един приятел:


Хотел Гелерт, в подножието на едноименния хълм.



Моста над Дунав, свързващ Буда и Пеща:











Сградата на един от будапещките университети:


В стола на Еотвош-Лоранд. Пиле с царевица и супа с галушки.




В Будапеща всичко беше с една идея по-евтино от София.



Двора на Еотвош-Лоранд:







В първия момент си помислих, че това е замъкът Буда и си казах "Ами да, хубав е". 


Улици...





Магазин за всичко:


Всичко хубаво, но трябва и да се яде. Избрах един малък квартален, невзрачен ресторант, на чиито витрини пъстрееше унгарският трикольор. Рекох си, че ще да е народна кухня. Така и беше. Поръчах си зеленчукова супа с галушки (тестени топчета) и яхния с варено жито. Никак не беше лошо.


Това пак е от турската баня:


Това е някаква джамия. Все пак и тук е имало турци, сигурно има и турско малцинство.







ул. "Кача":


Като за обложка на концертен албум:


Та така. Чао!