събота, 17 септември 2016 г.

Кв. Иван Вазов

По случай Деня на София ви предлагам фото-разказ за един ефирен септемврийски воаяж из града.

Датата беше 12 септември 2016 г.

Реших да изследвам кварталите в София, както преди време изследвах кварталите на други, чуждестранни градове. Любимо и много вдъхновяващо занимание след което се ражда изкуство.

Започнах това занимание от квартал "Иван Вазов", в предверието на Южния парк. Малко информация за него може да се намери тук (не че съм в чел). Ползвах обаче ето тази карта, от Google Maps:



















Всъщност кварталът е много малък - има-няма десет улици. Винаги съм го свързвал с бул. "Витоша", кино "Петър Берон", едноименния пазар и стадион "Раковски". Прав съм бил. Много харесвам и ул. "Петко Каравелов" - за мен през гимназиалните ми години това беше божествена улица. На нея съм пил газирана вода и кафе, пушил съм цигари и съм открил Velvet Underground на уокмена си, някъде в края на деветдесетте. Нея обаче не я заснех, защото я познавам твърде добре. Пък и вие така ще имате повод да отидете и да изследвате със собствените си очи, умове и сърца квартала.

Започнах от т. нар. Кучешки поляни (Южен парк 2).




От тази алея се влиза в квартала:



Ако продължите наляво, излизате именно на ул. "Петко Каравелов". Аз обаче продължих направо и излязох на ул. Емил Берсински:




























По нея се стига до непознатата за мен гимназия по банково дело. Има нещо не съвсем българско в излъчването на тази гимназия.






Подминете ли гимназията, излизате на бул. "Витоша":



Върнах се навътре в квартала и продължих по ул. "Бурел", в посока Южния парк.


Хубава жилищна сграда.



И така излязох на ул. "Бяла черква", която опасва входа на Южния парк.



Пресякох на светофара. Тази сграда ми е някак като имитация на гръцки или италиански морски курорт. Има нещо нетипично за София в нея. Нещо много хай-лайф има в нея.



Продължих по "Бяла черква"...



Вляво се разкри отново Южния парк - голяма зелена поляна с хора, разхождащи кучетата си на нея.


Накрая на квартала има много интересна, аврхитектурно дръзка и артистична сграда, напомняща и на нещо американско - Red Apple.


Мен обаче ме впечатли и заведението "Цър-пър", което се намира съвсем близо до Red Apple, а и посреща посетителя на пазар "Иван Вазов". Кебапчетата бяха евтини. Не си взех - не бях гладен. Тази снимка не е моя, копирах я от Google Maps:


Пазарът си е класика. Не бях идвал на него от пуберитета. От него веднъж си бях купил тениска и бански.





В едно от магазинчетата (май за млечни продукти директно от производителя) видях чужденец, воден от българка. Май бяха заедно и любовно. После излязоха и тръгнаха по улицата, навътре в квартала, говорейки на английски.

Тук насред следобедната тишина чух смеха на дете и на майка му. Говореха си, приседнали на перваза на магазина:


Това беше на ул. "Краище". Скоро излязох пред спортен комплекс "Раковски". Последния път, когато съм го виждал, беше в гимназията. Органзирахме си футболно първенство между училищата и тук се играеше финалът. Сега видях, че комплексът е към ФК "Левски".



Към "Левски" е, да. Ето и нагледно доказателство:


Дори електрическото табло е левскарско. Така и трябва.







На излизане от стадиона видях жена на средна възраст, носеща торби, в костюм, типичен за работещите в общината или в друга държавна администрация, да кажем. Аз в този ден бях в отпуск и чак тогава осъзнах, че е делник, след 17ч. Хората се връщат от работа.

Хванах ул. "Янко Забунов" - една от най-големите в квартала. Доста блажена и спокойна.




От "Янко Забунов" пак се излиза на бул. "Витоша", точно срещу вече несъществуващото кино "Петър Берон" и все още съществуващата сладкарница, кръстена на него.


Продължих за малко по "Витошка" и след това влязох отново в квартала по "Янко Забунов". 


Една малка фреска от културния живот на столицата през 2016:


Бях на ъгъла с ул. "Ярослав Вешин".


Исках малко да разнообразя, затова поех по ул. "Димитър Т. Манов":


По едно време свих в едно вътрешно дворче.



След това хванах ул. "Балша", обратно в посока НДК. Тук вече кварталът не ми харесваше, има нещо неуютно.



За жалост без да искам съм променил настройките на апарата си и оттук нататък снимките са с влошено качество.

Хубава детска градина.




Срещу нея има школа по художествена гимнастика на "Левски". Сигурно я води Илияна Раева.



Всъщност видях, че на някои места пише "Триадица" вместо "Иван Вазов". Ето, например клубът по художетсвена гимнастика се нарича "Левски - Триадица". А аз винаги съм свързвал името "Триадица" с частта от центъра, която се простира на запад от бул. "Витоша". Защо ли? Ами то било доста по-голям район, който "включва в границите си следните жилищни зони – жк. ”Гоце Делчев”, жк. ”Стрелбище”, жк. ”Иван Вазов” и централна градска част, кв. ”Манастирски ливади” I и II, жк. ”Южен парк”, кв. ”Кръстова вада”", ако вярваме на статията в Уикипедия.

По ул. "Балша" стигнах до самия край на квартала (той граничи с НДК). Близо до него е доста неуютно. Ето например това кафене ми действа силно депресивно.


Ресторант "Отечество", намиращ се на "Витошка", също не е от най-ведрите места, на които съм се натъквал в странстванията си (но не и от най-мрачните).



Пак поех по "Витошка".



Хубави цветя край статуята на Вазов.


Ето я банковата гимназия, видяна от друго място, откъм бул. "България".


Замислих се, че в подножието й е подходящо за пикник, макар и доста одимен и обгазен пикник да се очертава.


Бул. "България"




Гледка към "Лозенец".





Минах и през Мадарската градинка, която всъщност се нахожда в кв. "Кривата река".



Спуснах се към НДК, където свих по една малка уличка и съзрях ей това скромно и затворено кафененце:


Красива къша.


Поглед към "Малкото НДК":


Мързелив следобед в кафенето:


Бре, бре, бре - ще кажеш, че е 1980 г.





Афиш пред "лятното кино".


Това кино е всъщност бившето блатце, край което си играехме като деца - тогава около него препускаха плъхове, дълги един лакът, квакаха жаби, а във водата често плуваха спринцовки. Само по-смелите и безнадзорните деца се приближаваха до тази част - по-страхливите и по-благоразумните си играеха на скалите с водопада или на пясъчника. Но това бяха други времена. Сега всичко е преметено и дезинфекцирано. Който оживял - оживял.