събота, 16 януари 2016 г.

Букурещ - Ден 4

Продължение на Букурещ - Ден 3

Четвъртият ми и последен ден в Букурещ всъщност беше една кратка сутрин. Станах по тъмно, поръчах си такси и се добрах до летището. Вече ми се е случавло да се успя и да си изпусна самолета, така че този път много внимавах.
Летище като летище.
IMG_20151018_071434
Имах доста време, все пак. Така че се разходих, наблюдавайки сънените пътници.
IMG_20151018_071528
Имаше една възрастна арабка, май със склероза. Не говореше никакъв друг език, освен арабски и беше на инвалиден стол. Но беше сама! Никой не я придружаваше, а тя не само че не говореше чужд език, ами беше и забравила къде отива. Нямаше и билет. Искаше да говори нещо с мен, но аз н можех да й помогна. Едни турци наблизо се опитаха да й помогнат, но и те не особено успешно. Питаха я “В София ли отивате?”. Тя мърмореше нещо неразбираемо. Дойдоха представители на летището, суетяха се нещо, обаждаха се по радиостанции, и в крайна сметка оставиха жената. Не след дълго, тя заспа, а турците май се качиха на самолета си. По спокойния им вид заключих, че няма нищо страшно – сигурно жената чака някой да дойде да я прибере, но е забравила кой.
Навън все повече се развиделяваше.IMG_20151018_071614IMG_20151018_071625
Спеше ми се и нямаше нищо за правене, освен да чета, но не ми се четеше.
IMG_20151018_071646
Точно пък тук да чета…IMG_20151018_071656IMG_20151018_071710
Тук май съм задрямал…
IMG_20151018_072007IMG_20151018_072034
Ето че дойде моментът да се качим в малкото автобусче към не много големия самолет на Tarom.
IMG_20151018_080020
IMG_20151018_080008IMG_20151018_081832 Честно казано, с радост си тръгвах. Букурещ е интересен град, но ме измори, а и си казвах – може да съм мизерен българин, но поне съм това, което съм. IMG_20151018_082158IMG_20151018_082210IMG_20151018_082221IMG_20151018_082342
IMG_20151018_082424
И когато от прозорчето видях български планини, ме обзе познатото на много българи чувство на мазохистичен уют.
IMG_20151018_090224
IMG_20151018_090232IMG_20151018_090313IMG_20151018_092527
По-късно същия ден си почивах на езерото с лилиите в Борисовата градина. Харесваше ми!IMG_20151018_182700

вторник, 5 януари 2016 г.

Букурещ - Ден 3

Продължение на Букурещ - Ден 2

На третия ден се събудих на развиделяване, au petit jour, à la fraîche, au chant du coq. Беше студено и неспокойно, но аз реших да тръгна достатъчно рано, че да се поразходя, да поснимам и да си купя закуска. От предишното си ходене в Румъния знаех, че румънските закуски са много добри. Сигурен бях, че отнякъд ще изскочи баничарница.
Та, върях по ул. Dorobantilor, снабден с GPS, за всеки случай.
IMG_20151017_054714
Впечатляващи къщи отляво и отдясно. И малко страшнички, както подобава на Румъния, макар и да бях във Влахия, а не в Трансилвания. Всъщност Трансилвания, където вече съм бил, ми се стори даже по-слънчева. Може би защото беше април.
IMG_20151017_073719
IMG_20151017_073821
IMG_20151017_073910
IMG_20151017_073946IMG_20151017_074008
Наближавах букурещкия Ючбунар. Ако не се сещате за какво говоря, вижте разказа ми за Ден втори. Тук вече нямаше нищо интересно като архитектура. Но пък такива места за мен също са любопитни и разкриват едно друго, може би дори по-автентично лице на мястото.
IMG_20151017_074038
Тук станах по-цветен, в подготовка за графитите, които щях да видя. Тъкмо навреме и за трикольора. Този октомври беше дъжодвен – пак рамеше.
IMG_20151017_074052
На едно кръстовище видях стени, целите изрисувани. Този стил графити са нови за мен. Интересни!
IMG_20151017_074237IMG_20151017_074243
От по-близо… Уха!
IMG_20151017_074249IMG_20151017_074256
Този кадър не е съвсем на фокус. Следващата снимка е на фокус, но пък е тъмна.IMG_20151017_074309
Ето ме в Ючбунар. Натквам се на една странна полу-ориенталска, полу-сталинистка сграда с арабски restorantul, който май не работи.
IMG_20151017_074701
Още една…IMG_20151017_074716
Тук съвсем изгубих ума и дума.IMG_20151017_074728
Реших да се отклоня малко от главния път, за да поразгледам къщите в квартала. Тук всичко е като декор за филм и всеки апартамент е като един потенциален роман.
IMG_20151017_075341IMG_20151017_075430
Модерността не е пропуснала да озари и този старинен квартал:IMG_20151017_075643
Ето че, край едно малко пазарче, намерих закуски. Страхотни са!
IMG_20151017_080335
Взех си геврек с кашкавал, което на румънски, доколкото си спомянм, е covrig cu cascaval.
IMG_20151017_080547IMG_20151017_080554IMG_20151017_081450
И така, озовах се в края на Ючбунар, на един внушителен площад, от който започваше кварталът на посолствата.  IMG_20151017_082017(2)IMG_20151017_082017
На крачка встрани от този площад имаше  музей и ведра градинка пред него.
IMG_20151017_082004(2)
Същият площад, но с ретро окраска, изглежда така:
IMG_20151017_082219(2)
В квартала на посолствата попаднах на ресторант с енигматично стихотворение. По-точно, последният стих ми е енигматичен: Love Is Print. Какво ли означава, какво мислите?
IMG_20151017_082829(2)
Тук сградите също са красиви:
IMG_20151017_082958(2) IMG_20151017_083020(2) Стигнах до своята дестинация, където се подкрепих с горещо кафе. IMG_20151017_090826(2)
Букурещ – Ден 3