събота, 31 декември 2016 г.

Предновогодишна плейлиста

В очакване на празника, ние лично ще подгреем с една кратка плейлиста, която предлагаме и на вас :)

https://www.youtube.com/playlist?list=PLB_4HZmibjk_kuYod-oZfwA9FtZAOD98B




Календар за януари

В последния ден на 2016 г., нашият скромен подарък за вас е календар за януари 2017 г. с избрани снимки от галериите на "После" от изминалата година. Така 2016 се превръща в 2017, времето придобива цикличност и понятията за минало, настояще и бъдеще се разбърникват. Колко будистко! Това, разбира се, е просто шега. Желаем ви купища радост, пращящо здраве, положителни мисли и добри дела да извират от вас и да ви заобикалят!

Наздраве!

Календарът е в три варианта, за разнообразие.

Във формат "тапет за работен плот" - изтеглете тук.

Във формат за печат - като JPEG, тук. Отпечатайте го като A4 или A3, в зависимост от вкуса си :)

А можете да си ги запазите и с десен бутон на мишката от тук:

Тапет за работен плот:
























За печат:






Мислим този подарък да е ежемесечен, така че към края на януари пак ни посетете :)

събота, 17 декември 2016 г.

ПОСЛЕ 1 - "Beautiful"



Новият ни плейлист е тук - този път във формат Youtube, а не Mixcloud.

Първият ни списък с песни от август насам е озаглавен "Beautiful", по парчето на Marillion, което ще чуете в него.

Приятно слушане и гледане!

сряда, 14 декември 2016 г.

John Kennedy Toole - The Neon Bible

The Neon BibleThe Neon Bible by John Kennedy Toole
My rating: 4 of 5 stars

Rather dark, but powerful and sensitive. Read in Bulgarian, in the "Съвременник" magazine. A good old-fashioned translation which made me think of my childhood reader's experience (with novels like 'Tom Sawyer', 'The Loneliness of the Ling-Distance Runner', etc.) Definitely a good book! Of course, made me also think of one of my favorite albums of Arcade Fire :)

View all my reviews

събота, 10 декември 2016 г.

Oregon в София

Една от малкото джаз-групи, които наистина харесвам, е Oregon. Може би определението джаз не е точно, защото те се простират и в други територии - етно, уърлд, класическа музика... Със сигурност други са писали и ще пишат по-интересно и компетентно от мен за тях, а и за концерта им в София (втори поред, първият е бил някъде през 90-те).

Аз ще се огранича до няколко снимки и клипчета, които заснех през тази незабравима вечер.

Фото:













Видео плейлист тук.


петък, 9 декември 2016 г.

В-к "Мустаци", бр. 2/1996 г.

Твърде бавно подготвям броевете на в-к "Мустаци" за публикуване. Докато ги изрежа, препиша и ъплоудна минава цяла вечност. Освен това улеснявам плагиатите. Така че този път ще кача вестника така, както си е - без никаква цензура. Отказах се да променям имената на героите. И без това никой няма да забележи, а и да забележи, едва ли ще се развълнува.

Това все пак е един от по-късните, последните броеве на вестника. Бях завършил основното училище и този брой представлява кратък преглед на ситуацията след приемните изпити (след 7-ми клас).

Приятно четене!
От ЧАП





сряда, 7 декември 2016 г.

Paterson

На 27 ноември т.г., т.е преди около две седмици, гледах новия филм на Джим Джармуш, Paterson. Верен на феноменологичния подход към нещата, ще представя тук впечатленията и реакциите си към филма.
Преди доста години вече реших, че Джим Джармуш е любимият ми режисьор. Реших го просто за да си имам и аз готов отговор на лексиконния въпрос "Кое ти е любимото Х?". Иначе самото определяне на нещо такова като любимо е изкуствено. Защо все пак категоризирах така американския режисьор от унгарски произход? Защото ми доставят удоволствие филмите му. Не просто да ги одобрявам или разбирам, а да им се кефя. Защото ги усещам сякаш си говоря с добър приятел. Защото ме зареждат. И защото са силно американски, а аз харесвам онова нещо в Америка, което бяга от думите. Харесвам и Унгария, между другото, но не че това има някаква връзка, просто се сетих. Спомням си обаче, че в един от първите му филми - забравих кой - имаше унгарска емигрантка.
Paterson е наглед типичен за Джармуш филм - протяжен, леко комичен, на ръба на абсурда, съвсем леко депресивен, но и надсмиващ се над и така превъзмогващ собствената си депресираност. Но този филм е с една идея по-бавен, по-монтонен, по-сериозен от предишните. Напомня ми, да кажем, на Broken Flowers. В него има типичната схематична структурираност на филмите му - едно повтаряемо събитие служи за основа на серия от епизоди, като всеки епизод добавя по нещо към общата картина. Тук обаче отделните епизоди почти нищо не добавят - монотонността е безкрайна и непреклонна. На места филмът ми доскучаваше, но никога дотам, че да ме откаже да го гледам. И накрая, след като свърши, усетих цялото му въздействие и смисъл. Точно така беше и с The Limits of Control
Филмът според мен, на едно от нивата си, е филм именно за роботизацията, за еднаквостта на дните, за това как времето се изплъзва толкова бързо, че не успяваш да направиш нищо. Случайно или не, в момента аз се чувствам точно така - времето ми лети, дните са безутешно еднакви. Патерсън няма дори физическото време да запише стихотворението си - пише няколко реда на волана, преди да подкара автобуса, и малко през обедната почивка. Това е. И стихотворенията му са фрагментарни и буквални, каквото е и ежедневието му. Красивото, другото, се таи някъде там, зад предметите. Показва се за секунда и после се изплъзва. 
Стихотворенията на главния герой ми приличат на текстове на песни. Дори бих написал песен по някое от тях. Несъвършени, недовършени, откъслечни, скромни и прецизни, свободни и игрови. Без претенции за завършеност, без претенцията да ти кажат каквото и да е. Те просто са си там и те си знаят защо. Ако искаш ги чуй, ако искаш си поиграй с тях. Ако не, напиши свои и изобщо прави каквото искаш. Патерсън чете по малко всеки уикенд - за толкова има време. Чете май един и същи поет винаги (Уилямс Карлос Уилямс), макар в стаичката му, т.е. в мазето му, да има и други книги. Уилямс пише в подобен на него стил.
Всъщност в стила му има и хайку, дотолкова доколкото стиховете му са силно съзерцателни, улавящи за миг неуловимото в мига. Неслучайно в края на филма се появява японец, който смята, че в професията автобусен шофьор има нещо много поетично. Всичко може да бъде поезия, както и всичко може да не бъде поезия.
Градът Патерсън не е случаен - всъщност така се казва и една от най-известните поеми на Уилямс. Там е отрасъл и Гинсбърг. Не съм проучвал повече, иначе това със сигурност е интересна писта за разсъждение. Но мен повече ме влече спонтанното възприятие.

И отношенията между Патерсън и приятелката му са ми симпатични и интересни. И двамата актьори са определно интересни - както винаги. Адъм Драйвър го бях гледал наскоро в един странен филм за едно недохранено дете, обсесивната му майка и не по-малко странните му баща и баба. А жената - Golshifteh Farahani - не я знаех, но е много точна и жива като образ. После разбрах, че е и музикантка. Във филма пее много добре.


Музиката също е добра, както винаги при Джармуш. Личи си че е меломан - всеки негов филм е музикален албум. Той съживява музиката!
Не е пропуснал да се изгъбарка и с приятеля си Иги Поп. Между двамата има много артистично сходство, а и двамата се казват Джим.
Въобще филмът ме вдъхнови. Дори ми се доходи на работа - нещо, което не ми се е случвало от много години. Дори се зарадвах, че работата ми е монотонна.
За да не изхабявам, изтъргашвам нещата с хвалебствени думи, спирам дотук. Пак ще гледам филма след време. Само знам, че и Джим Джармуш мисли за роботизацията ни, което донякъде ме успокоява.

В-к "Мустаци", бр. 2 / 1994 г.

Това е вторият брой на "Мустаци", който някога е излизал. На заглавната страница пише "1995", но това е грешка - от 1994 г. е. Приятно четене!








































якъде към 6 или 7 часа вчера, докато с ужасно главоболие и температура се къпех в банята и се сапунисвах, чух звън на вратата. Веднага си помислих, че може да са Дюси и пианото му, т.е. приятелят му, извинете. Наистина бяха те. Аз бях много зле и не ги поздравих, когато мама им отвори. Докато аз лежах, оплаквайки съдбата си в стаята си, те бърбореха с мама и след това взеха решение да се разходят на планината Витоша. Те са гости от Унгария. Дюси ми е братовчед, а Пипи - негов приятел. И двамата са на 28 г. Върнаха се после, аз бях по-добре, гледахме ТВ, те пиха вино, а мама - уиски. Аз пак вдигнах температура, уморен бях, легнах си. Днес сутринта, Дюси купи кифли и баница, закусихме, а мама отиде да лекува зъбите си. Излязоха да се разходят и да си купят нещо. В 5 ч. си тръгват.


***
аца (мама) пак доказа, че освен за творчестак изява, рисуването й служи и за да се изкарват пари. В понеделник, в галерията, в която тя дава възглавничките си, й се обадили и й казали, че са се продали 5 възглавнички. В неделя, когато галерията не работи, собственичката Ани Тусузова отишла да изчисти галерията.




Внезапно минали някакви чужденци, искали да купят възглавнички, а Ани, нямало как, се съгласила. Сега мама е много радостна. Възглавничките са на стойност 5000 лв. Тя взима 1400 лв.
















***


елия днешен ден ме боля глава, т.е. Явор го боля глава. Но още по-силно се развихри стомахът му. Лежа, свива се, прегъва се, стискайки от болка злочестия си стомах. Доколкото си спомням, мама му даде тогава някакво хапче против "стомах" и понеже сега не го боли, трябва да му е минало от лекарството. Но иначе като съчетание с другата болест, си пасват идеално. За другата болест ще научите на някоя друга страница.


***
Искаме само да опровергаем твърдението от брой 1, че "Истории за Явор Петков" ще излезе след 1 февруари. Понеже Я. Петков смята, че няма достатъчно идеи за една нова касета, той реши предаването да не се излъчва повече, понеже е тъпо.


***

Болен съм. О.... т.е. Явор Петков е болен. Още вчера, не ... не вчера - преди няколко дни стана зле, но едва преди три дни установиха, че е болен напълно. Боли го страшно главата, има чувството, че току-що е станал и е още с немито лице, очите го болят и се притварят от умора и болка. Непрекъснато си мята и си пука главата. Температурата му е 39 градуса. Сега му е 37. В началото му се виеше свят, замаяно му беше, повръщаше му се, а после го заболя и стомахът. Грип. Докато беше болен, слуша своите радиа. Раца каза, че не бива много да се развилнява, да не му се влоши състоянието. Явор не отиде днес на училище заради болестта си. Отиде само за трети час, защото в този час имаха тест. Интересно е, че Косьо и Любо също са болни.



***




събота, 3 декември 2016 г.

ГАЛЕРИЯ - НОЕМВРИ

Тиква със захар

Двор

Френската























































Вратата на тоалетна в Ректората на СУ


Вратата на тоалетна в Ректората на СУ

Ректората на СУ





На път към Боровец

Боровец














Басейн





Домашният уют има нужда от насилието