сряда, 21 октомври 2015 г.

В-К “МУСТАЦИ”, БРОЙ 4 / 1996 Г.

Здравейте,
Ети го и вторият брой на “Мустаци”, който изрових от прашната папка.
шапка
Той не следва хронологично предишния, който публикувах тук, а е от 1996 г. (почти година по-късно), когато вече бях в подготвителен клас в една софийска гимназия.
Заглавна илюзтрация
Броят  е
k
оледен!
По-точно от 23 декември 1996 г.
Всъщност по това време вече бях спрял да списвам “Мустаци” и бях на съвсем друга вълна, така че този брой се е появил по изключение.
Публикувам само откъси от броя, не целия.
   Ето и текста на две от статиите:
ВТОРА НОВИНА
шумно и радостно учениците на подготвителен “С” клас отпразнуваха раздялата си за зимната ваканция. Накратко ще ви опишем картинката в стая N° 23.
image2Любезна съученичка на Асен предложи да направят томбола, чрез която всеки да подари на друг нещо до 300 лв. Добре, ама нетактичните съученици на Асен оплели конците и така той не подари на никой своя подарък, а сам нахално получи френска книга от госпожа Петрова. Книгата е надписана.
Асен се нагърби с тежката задача да занесе касети с музика. В резултат на което по-голямата част от учениците установи, че трябва да си тръгва. Скоро Асен и малцината, останали живи след неговите песни, седяха самотно в голата стая, преяли и надути, и слушаха “Нирвана”.
На Асен му бе обещано да си прочете разказа “Ресторантът” пред публика. Това не стана поради прекалено много дошлото им шамшпанско или просто така.
Г-ца Петрова обаче не забрави за казаното и любезно му се извини по телефона. Новата 1997 ще започне с “Ресторантът”. Е, наздраве!
И празненстовото протече празнично, интелигентно и безсмислено. Асен се втурна вкъщи…

cемейството на Асен се подготвя и то да посрещне Коледа. Сутринта Асен отиде да купи кори за баница с Данчо. Двамата мъдри оратори на нашето съвремие не пропуснаха да оплюят недоволен дядо в хлебарницата. Асен и Данчо отидоха на пазара да купят орехи, където бяха смазани от свирепите мускулести бабички. Вечерта Асен седна пред телевизора и с нескрито нетърпение зачака …
image4

Mustatsi1996-40004-цензураЗа вас писаха: Шупрет Дологни, Цветелина Целина, Христо Милиозов; и рисуваха: С. Сачмияно и Шупрет Дологни.
в-к “Мустаци”, бр. 4/96, 23.XII., Година II
Чао, жужита!
До скоро!
От Частната агенция “После”

неделя, 11 октомври 2015 г.

До Младост 1

Преди няколко дни изминах пътя от градинката пред “Кристал” до Младост 1 с метрото. Беше рано сутрин. Налагаше ми се да снимам хората (защото какво е една снимка без човека в нея) без да им искам разрешение, което не е правилно и предварително се извинявам на всеки, който може да се почувства засегнат. При искане от негова страна, веднага ще махна снимката от блога.
Ами без повече приказки – нека образите сами говорят.
Градинката пред несъществуващия от сигурно поне 20 години ресторант “Кристал”, която всички продължават да наричат така. Вечер в бара на ъгъла и из цялата градинка се събират младежи, за да пият и пушат заедно. Поне преди бяха предимно младежи. През деня няма почти никой.
IMG_20151007_084957
IMG_20151007_085204
Видях, че клуб “Chervilo” го закриват (или поне така ми се стори), а до него отварят нов – “Audrey”.
IMG_20151007_085325
IMG_20151007_085342
Отправям се към СУ.
IMG_20151007_085355
Вече съм пред Народното събрание.
IMG_20151007_085644
IMG_20151007_085657
Пред самото него има някаква сбирка – май е група туристи.
IMG_20151007_085706
Пред Софийския погледът ми неусетно става “сепия”:
IMG_20151007_090035
IMG_20151007_090044
Една жена чисти до мен:
IMG_20151007_090051
Един цигулар свири в подлеза:
IMG_20151007_090227
“МакДоналдс” е още празен
IMG_20151007_090250
И изобщо…
IMG_20151007_090354
После слизам към метрото…
IMG_20151007_090433
… където гледам реклами за театрални постановки.
IMG_20151007_090458
Качвам се в мотрисата.
IMG_20151007_090546
IMG_20151007_091229
И потегляме.
IMG_20151007_091102IMG_20151007_091120IMG_20151007_091134
В “Младост” е обикновена делнична сутрин.
IMG_20151007_091745
IMG_20151007_092007
IMG_20151007_092230IMG_20151007_093302IMG_20151007_093344
А сега отивам да работя. До скоро!

понеделник, 5 октомври 2015 г.

В-К “МУСТАЦИ”, БРОЙ 3 / 1995 Г.

Преди около 20 години (бил съм 6-ти клас) “списвах” едно странно “вестниче”с разкази, чийто единствен читател беше майка ми (освен мен самия). В него описвах ежедневни истории, вплитащи често истински случаки. Най-характерното във вестник "Мустаци” беше хумористичният стил на статиите и най-вече на илюстрациите, които правех. Спомням си, че тогава четях в-к “Стършел” – харесвах не самите статии, които не разбирах (все пак бях дете), а формата, стила, начина, по който са поднесени нещата (харесвам го и до днес).
Ето първия брой, който успях да изровя от архивите, да сканирам и да препиша (понеже трудно се чете вече: хартията е пожълтяла и аха да почне да се рони). 
Понеже някои неща са лични, няма да ги публикувам. Други ще публикувам с известни промени. Вместо на битиен ексихибиционизъм, ми се ще да се отдам на творчество (или поне на преоткриването на своето творчество), в най-широк смисъл. 
Та, с две думи - това са мои разкази, писани през 90-те години.
Илюстрациите също са мои.

Ето и препис на текста на статиите, заедно със съответните картинки:
Mustatsi95-3-Shapka
Mustatsi95-3-Shapka-Image
Мила мамо,
Може би понякога си се чудила защо излиза този вестник. Та нали ти самата живееш в тази къща и знаеш какво се случва в нея. Защо трябва някой друг да ти съобщава вестите. Защото ние ти предлагаме всичко с огромно чувство за хумор и прекрасни снимки. Затова продължавай да четеш и да обичаш в. „Мустаци”. А днес в него можеш да намериш:
  • за Нели и второто й завръщане – на 2 стр.
  • нова смяна – на 2 стр.
  • приказката за Маруф обущаря – на 3 стр.
  • подаръци – на 4 стр.
и така,
Приятно четене!
От ЧАП

Нели се завърна от Испания! Когато разбрах това, наистина се зарадвах.
Мама ме прати да й купя нещо, т.е. да отида до Пепа да взема кисело мляко и някакъв плат. След това на обед с нежелание и умора тръгнах към училището за да започна училищния си днешен живот. След като най-сетне изтече и последният, шести час – трудово – аз радостен се затичах към светлата врата на уютния си дом. И какво заварвам: мама и Нели ядат и пият на масата в хола. Радостно ми стана, че Нели отново е сред нас, защото когато на връщане от Училище минавах покрай къщата на Нели, тъкмо си помислих за нея, кога ще се върне и какво се оказа: „За вълка си мислим, а той в кошарата”. После мама не ми даваше да гледам „Гофрите” и „Приключенията на Звънчо в страната на куклите”, но аз наложих мнението си, пуснах телевизора, а те с Нели се преместиха на другата маса. Както и да е, мога да направя заключение: НЕЛИ СЕ ЗАВЪРНА!

Mustatsi1995-3-p2-imageВече съм следобед на у-ще. Може би за много хора е по-уютно и по-приятно да учат следобяд, но аз вече не съм на същото мнение. По-рано и на мен ми беше „кеф” да се прибирам вкъщи по тъмно, но за сметка на това не мога въобще да гледам „децките”. От много време изпускам „Гофрите” и някои други детски с по-дълго название. За съжаление не мога да гледам сутрин „Младият Робин Худ”, защото мама работи и ще й преча. В същото време Данчо не страда, че не може да гледа детските. Що се отнася до Минчо, изпитва чувства, подобни на моите. Дали проблемът ще се реши? В петък изпускам „Весели мелодии” и половината от „Тазмания”. „Стъпка по стъпка” все още я хващам. Тъпото следобедно у-ще. При първо подобрение на положението, ще ви информирам
Mustatsi1995-3-p3-Image1

Mustatsi1995-3-p3-Image2Купих си нова касета с приказка. Но пък за съжаление направих една тежка финансова грешка:
Преди време бях събрал много пари – 80 лв. Чудех се какво да ги правя, Купих си „Мики маус”, дадох на тоя, на оня, и така или иначе парите свършиха. Получих нови … лв., после още едни, после взех на заем от мама и събрах точно 55 лв. – за една приказка. Отидох да си купя „Джуджето Дългоноско”, но видях, че има „Маруф обущарят” – прословутата приказка на Шехерезада, която Данчо ми беше похвалил. Двоумях се, двоумях се, но като видях, че участвуват Пепа Николова, Кирил Варийски и Петър Петров, веднага си я купих. Сега с радост мога да кажа, че това е най-хубавата приказка, която някога съм си купувал.

Mustatsi1995-3-3-footer

Вече ви съобщихме, че Нели си дойде, нали?! Но вие не знаете колко хубави подаръци ми донесе тя. Първо: подари ми едно прекрасно, много полезно и универсално портмоне, на което пише „Кока-кола”. Още същия ден отидох в „Алф” с него, демонстративно извадих 10 лв. и си купих дъвки. Казах, че е универсално, понеже то ми служи хем като касичка, хем като портмоне.
Mustatsi1995-3-4-image1
Вторият, не по-малко хубав подарък представлява едни прекрасни пастели, които се прибират в специална тръбичка и могат да се избутват навън с дръжчица. С тях ЧАП направи и този вестник. Както и да е, подаръците са чудесни.

Е, дами и господа, за съжаление ще трябва да почакате до другата събота, за да се видим пак!
Mustatsi1995-3-4-image2