събота, 26 септември 2015 г.

От центъра до Подуяне и обратно

Здравейте,
Това е първият ми пост в поредицата “Пътеписи”, която започвам сега и смятам да захранвам веднъж месечно с някой нов “трип” (буквален и преносен). Че смятам, смятам, пък дали ще стане е съвсем отделен въпрос. “Триповете” ще са предимно в София, защото нямам много време да излизам извън нея. Но пък тъкмо преоткриването на познатото ми се вижда интересно и любопитно, защото ни позволява да се откъснем от туристическите клишета, от традиционната нагласа към непознатото, и да мислим над детайлите. Пък и не е зле да поетизираш малко прозаичната действителност наоколо, всъщност това е и една от изконните цели на изкуството, ако ми позволите тази генерализация.  С което не искам да кажа, че ще правя изкуство – ще бъде просто документалистика, макар границите между двете да са не просто тънки, а направо, ако питате мен, въображаеми.
Тръгнах от центъра в посока Подуяне, с велосипед. Целта ми бе да си купя разни неща от един магазин, но не искам да “изпадам в конкретика”, както често казват сериозните хора по радиото. Беше есенен ден, и по-точно 25 септември 2015 г. Денят беше спокоен и почти безлюден, с лека и приятна меланхолия в погледа и гласа, може би защото наскоро имаше няколко почивни дни един след друг и, както обикновено, градът се беше втурнал назад към природата (разбирай, асмата).
Пред Националния стадион
Странният акордеонист беше отново там, отново свиреше “Балалайка” (с грешка в ритъма винаги на едно и също място) и не спираше да се усмихва:
Пред Националния стадион
Малко след това минах пред Националния стадион, който изглеждаше по-сив от обикновено. Беше заграден (май скоро ще има някакъв концерт, защото от няколко дни се чува саунд-чек)…
Националния стадион
Езерото “Ариана” (дали името му идва от “ариец”, или пък от бирата – ако се съди по местната флора и фауна, май и от двете) …
Езерото "Ариана"
Нищо запомнящо се на Орлов мост. Започвам да си мисля, че денят не е меланхолен, а откровено безличен, почти липсващ.
Орлов мост, откъм "Царевец"
Продължавам по бул. “Евлоги Георгиев”…
ул. "Евлоги Георгиев", покрай каналаул. "Евлоги Георгиев", покрай канала
Свикнали сме да виждаме ровещи в кофата хора… Именно това, че сме свикнали, е малко плашещо. Банализиране на несправедливостта.ул. "Евлоги Георгиев", покрай канала
Поглед вдясно към загадъчната ул. “Мизия”, която в дъното на снимката започва да се изкачва. В ляво е стената на парка на Военната академия.
ул. "Мизия"
ул. "Мизия" (до Военната академия)
Колело и раница на ул. “Мизия”ул. "Мизия" (до Военната академия)
Пред училище “Антим I”, една любима моя загадъчна улица (май е “Герлово”)
Пред училище "Антим I"Пред училище "Антим I"
Ето го и училище “Антим I”, което всъщност е в една и съща сграда с Испанската гимназия
Пред училище "Антим I"
Пак на същото място, поглед към канала и бул. “Евлоги Георгиев”. Един човек пресича, след като е минал по моста.
бул. "Евлоги Георгиев"
Зелен балкон на къща на бул. “Евлоги Георгиев”:Къща на бул. "Евлоги Георгиев"
Двора на Испанската гимназия:
Двора на Испанската гимназияДвора на Испанската гимназияДвора на Испанската гимназия
Кръстовището до Малък градски театър.
бул. "Янко Сакъзов", до кръстовището на Малък градски театърбул. "Янко Сакъзов", до кръстовището на Малък градски театър
Обожавам тъпи снимки. Ето една:
бул. "Янко Сакъзов", до кръстовището на Малък градски театър
“Сини хуни Подуяне” + свастика. Средновековието, шопската топография и нацизмът се срещат в градинката до “Сфумато”.
Паметник в парка "Заимов", до театър Сфумато
А самата градинка е приятна в ленивия петъчен предиобед
Седящ на пейка човек в парка "Заимов", до театър Сфумато
“Мечтаем за море”
Графит в парка "Заимов", до театър Сфумато
И така, пресичайки парка “Заимов” (чието актуално официално име не знам) и промушвайки се измежду блоковете, стигам до подножието на моста “Чавдар”.В полите на моста "Чавдар"
Още снимки в любимия ми жанр “тъпи”:В полите на моста "Чавдар"В полите на моста "Чавдар"Сянката ми, в полите на моста "Чавдар"В полите на моста "Чавдар"
Изкачвам се по стълбите и съм на самия мост:На моста "Чавдар"На моста "Чавдар"
Поглед надолу…Поглед от моста "Чавдар"
Отново напредМоста "Чавдар"Моста "Чавдар"Поглед от моста "Чавдар"
След като мина моста, излизам на бул. “Владимир Вазов” (навлизам в кв. “Хаджи Димитър”, ако не се лъжа):Бул. "Владимир Вазов"
Поглед встрани и навътре в квартала. Това там е училище, в чийто двор деца играеха мач:
Поглед в страни и навътре в квартала
С наближаването на стадион “Герена”, започва да става и по-патриотично:Патриотична спирка
Патриотична спирка
Красота…БлоковеКаналКанал
Че к’во друго…Графит край каналаВече сме в орбитата на “Винен свят”:Винен свят
Градинка пред блокове (кв. Сухата река):
Градинка пред блокове в кв. "Сухата река"Градинка пред блокове в кв. "Сухата река"
Компанията пред блока вече е на линия (към 11ч. сутринта):Градинка пред блокове в кв. "Сухата река" Този изрисуван блок е дело на художника с псевдоним Нестера (поправете ме ако греша)Изрисуван от Нестера блок в кв. "Сухата река"Изрисуван от Нестера блок в кв. "Сухата река"Изрисуван от Нестера блок в кв. "Сухата река"
Отново съм на моста “Чавдар” (но от другата страна). Поглед над железопътните линии:Гледка от моста "Чавдар"Гледка от моста "Чавдар"
И после си купих леко вкиснала варена царевица в парка “Заимов”.
Леко тъжен “трип”. Няма как да не е в осиротялата и овдовяла София, каквато е и България. Но това е истината. По-добре да я видим и променим, отколкото тя да променя нас, докато си затваряме очите.