четвъртък, 24 декември 2015 г.

В-К “МУСТАЦИ”, БРОЙ 8 / 1995 Г.

Представям ви поредния брой на “Мустаци”, който сканирах.
manchette.jpg
scan0001.jpg
Mила мамо,
Цели три седмици ти стоя без „Мустаци”!!! Чудим се още как си жива. Ала ето! Мъките ти свършиха! Пак четеш любимото си четиво. Никой от ЧАП нямаше време за този вестник.
image1.jpgimage2.jpg
Но сега… Чудо! Чети, смей се и … се възхищавай на геройствата на:
– Мен, аз имам имен ден! – на 2 стр.
– Форко, който е котка с кръгли очи – на 5 стр.
– В търсене на маратонки – на 6 стр.
– Великден в София – на 7 стр.
Vignette1


Първа новина
ц
ветница е! Апаратите за запис на радио „Албион” са включени. Пристигат Ицо и Сашо. Мама приготвя сандвичи с луканка в кухнята. Ицо носи на Цветан, именника, касета с четири приказки, шоколад. Сашо му носи вафла „Куку-руку” и една игра със стрелички от „Бонжур”. Играят на играта…
Така започна състоялият се на Цветница имен ден! Сашо се сби веднага, стреляхме по едни фигурки със специални стрелички, това представляваше играта.
Боян
Чакахме Борис, Фани и Саша. И понеже те се позабавиха, Сашо искаше да си тръгне да си купи от „Бонжур” пистолет със стрелички за себе си. После измислихме нова игра-война. Един беше със стреличките и пистолета и целеше другите, а те бягат.
АниМаша.jpg
Те пък трябва да целят стрелеца с падналите стрелички. И така играхме, докато не се звънна на вратата – бяха останалите гости с майките си.
Винетка2
Kartinka 3-1.jpg
Оказа се, че не са пред нашата външна врата, а долу, на входа, цялата компания. Борис и Саша са брат и сестра, а Фани им е приятелка. Аз слязох да им отворя, а те ухилени и задъхани влязоха. Аз казах:
– Заповядайте!
– Заповядай – неочакван за мен отговор.
Фани ми подаде един пакет, в който (после разбрах) имаше огромен тефтер с 2 тестета листове и една химикалка. Борис щом видя, че Фани ми поднесе подаръка си, и той ми го даде на бързо. Беше книгите „Гъливер при лилипутите” и „Животът на Земята”. Имаше още една касета с класическа музика, която аз поне не оцених много.
Те влязоха с нежелание, личеше си, че очакваха да прекарат лошо. И за съжаление се оказаха прави: именният ми ден беше пълен провал. Наблъскахме се гъз до гъз в малката ми стаичка. Борис и Фани бяха големи, интересуваха се само от музика. И веднага…
vignette3.jpg
А Ицо и Сашо! Те се сбиха и така посрещнаха гостите.
200 вица.jpg
Сашо злорадо се хилеше. Аз щях да умра от срам. Фани, Борис и Саша са сериозни деца и представете си, многобройни читатели, какво са си помислили за мен.
Борис затърси музика, Фани седна на леглото със Саша. Заиграхме на криеница. Нощна. Борис разбира се беше много голям за да играе на тази бебешорска игра. Беше тъпо. Толкова тъпо, че просто ми ставаше лошо. Спряхме. Ядяхме. Целехме мишената. Борис търсеше музика по радиото. Аз просто щях да умра от скука и гостите ми също. После мама ми подсказа блестяща идея. Да се записваме! Пуснах на запис. Стана чудно предаване на радио „Албион“. Слязохме на двора. Аз, Ицо и Сашо се оттеглихме на една страна, а Борис, Саша и Фани – на друга. Приказвахме си. Борис викаше „келеш“ на Сашо, играхме на жумичка [sic]. Премръзнахме и се прибрахме. Борис започна да се показва прав на прозореца и да заплашва, че ще скочи, а Саша и Фани почнаха да четат „200 вица“ пред микрофона. Ядяхме безспир. Донесоха и тортата. Стана 8ч. и естествено Сашо и Ицо си тръгнаха. Останахме само аз, Саша, Фани и Борис. Приказвахме си до края. Те си тръгнаха с майките си в 10-11ч. Аз тъжно започнах да си оправям леглото.
Винетка4
Мислех си, че именният ми ден е провален. Но сега като се замисля върху него, виждам че всъщност не е така! Мина горе-долу добре. Можеше да бъде и много по-лошо. Нали е така?

втора новина.jpg
Виж картинката на стр. 1
нНа котките очите са леко присвити, дори при някои котки очите са прекалено дръпнати. Ала на котарака Форко – точно обратното. Те са широки и кръгли, залени при това. Форко е рижав котарак със зелени очи, който Ренета Петрова си е взела. Освен тази особеност, той е и феномен. Защото както си седи, изведнъж поглежда в някоя съвсем празна стая и се вглежда в пространството.
Румяна







Мариус Скуркински, един известен млад актьор, изпитва ужас от Форко, защото мисли, че той вижда духове, които ние не виждаме.
Форко
Освен това котаракът е нахален и смешен, както твърди Ренета. Веднъж си опържила наденички в един тиган и после докато говорела по телефона, той изял месото направо от тигана.
Винетка 5
В къщата на Ренета има още две кучета. Едното е кокер-шпаньол [sic], женско е и се казва Кая. Много ми е жал за нея, защото е стара, с побеляла муцунка, а пък е много добродушна… майка е на второто куче, което се казва Линда и е мелез между кокер-шпаньол [sic] и пумиар [sic]. Тя е по-особена, по-отчуждена, по-агресивна, поне на мен така ми се стори.
Ренета е режисьорката на филма „А.“. Дъщеря й се казва Мила и е „побъркана на тема животни“. Много ги обича и много е чувствителна щом се заговори за това.
Piano.jpg
Синът й се казва Пламен, но живее в Канада. Той написал разказ, го [sic] публикували колегите от „Литературен вестник“. Ренета ми даде да го прочета в стаята на Мила. Там към имаше пиано и китара, та аз взех, че се разсвирих. По стените имаше окачени безброй листчета и снимки. Стихотворения, изрезки от вестник и още безброй неща. След това се прибраха Мила и братовчедка й Мила. Ала точно тогава ние трябваше да си тръгваме! Какъв досаден парадокс!

търся си обувки за лятото. Хубави, евтини, елегантни най-вече! Това като че ли звучи невъзможно за съвременното българско ухо. Мама смята, че трябва да са непременно български маратонки, защото те били това съчетание. Е да, ама са грозни! Типични цигански, комунистически обувчици „Трейнинг“ и „Ромика“.
Винетка6
Намерихме в едно магазинче, в което Ленчето ни заведе – тръгнахме на лов за маратонки с Ленчето и Мимето. Търсехме безполезно цяла сутрин.Тъпи обувки ООД.jpgНакрая намерихме в едни базари в НДК едни чудни маратонки, евтини, модерни и качествени. Обаче се оказа, че имат само до 44 номер – 45-ти нямат. Така ме беше яд! Мама пък ме убеждаваше, че най-хубавите са си българските. Аз не исках български, защото са прекалено старомодни. И грозни. Накрая се разбрахме така: Аз да си намеря хубави маратонки, да заведа мама там, и тя да ми ги купи. Засега така остана! Но… това е положението. Уж напреднахме пък… няма едни свестни маратонки в цяла София!


четвърта новина
съвсем накратко ще ви кажа как прекарахме Великден в нашата къща. В събота, в 12 без 20, отидохме с Нели пред св. Георги. Нели ни даде свещи. Те с мама се били уговорили тя да купи. Запалихме ги. Мама се учуди колко много млади хора били отишли пред църквата: тя мислела, че ходят бабичките все. Беше такава блъсканица, че нищо не се виждаше. Свещичките все повече и повече изгаряха,  докато накрая почти се разляха върху дрехите и ръцете ни.
Тинчето
Попа викаше „Христос воскресе“, един от тълпата извика „Йес!“. Мама се смя.
Винетка7
за тази седмица толкоз.jpg
Искахме да си занесем от огъня вкъщи, но свещичките се стопиха. Ненадейно на улицата видяхме, че продават свещи и ние си купихме. Бяха дебели, снажни и струваха 5 лева. След това срещнахме Бубата на връщане. Те с Нели се оказа, че се познават, разцелуваха се, разпоздравявахе се, и се сбогуваха. Ние отидохме у Нели. Кети беше страшно променена – очите й не си личаха, че са сини, а козината й беше много по-тъмна. Ядохме посред нощ козунак и пихме мляко, Кети се тревожеше, че седим дотолкова късно, а не си лягаме. После те с мама бърбориха, аз седнах на един стол в антрето и гледах Кети. Тръгнахме си.

ДовижданеВинетка 8
В-

вторник, 15 декември 2015 г.

Бургери за поети

Преди години беше на мода да се яде здравословно. Бургерите и всякакви видове бърза храна бяха наричани junk food.
Сега пак е модерно да ядеш бургери, от носталгия по времената, когато се ядяха бургери и светът беше по-обозрим.



boom
Снимка на екран от сайта на Boom Burgers (boomburgers.bg)

Но за да може да не се почувстваш обикновен (все пак носиш брада), бургерът трябва да струва минимум 9 лв и да бъде придружен с думата “гурме”. Това те прави специален (е, ако четеш поезия докато си ядеш бургера, си избран).



mcdo
Снимка на екран от сайта dailystar.co.uk

Хем стоката продадена, хем поезията вкарана в правия път.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

МОТОРИСТ

Една стара моя рисунка
2015-03-21 21.05.42

Букурещ - Ден 2

Продължение на Букурещ – Ден 1

На сутринта се събудих много рано и веднага слязох в ресторанта на хотел Siqua. По принцип не знаех дали закуската ми е включена в цената, защото на сайта им пишеше, че закуската я получаваш ако оставаш за повече от 7 дни, но като пристигнах предишната вечер, рецепционистът ми каза: “Закуската е от 7:30ч сутринта”. Реших – ще хапна, пък ако ще да ми я пишат в сметката. Все една закуска мога да си позволя.
В ресторанта бяхме само един сънен сервитьор, аз и един дядо на около 90 години, който едвам се хранеше, с много пъшкане и сумтене. Беше малко като сцена от филм на Дейвид Линч.
Хапнал, поех към мястото, на което ме очакваха. В началото мислех да взимам градски транспорт, но ми се стори много сложно, а и имах време, така че тръгнах пеша, с GPS в ръка. Разстоянието се оказа значително. Букурещ като цяло ми се стори огромен в сравнение със София. Всичко е далеч и е голямо.
Кварталът, в който попаднах, ми напомня малко района около Женския пазар. Стари и интересни сгради, но много занемарени, с мърляви улици, и gloomy-атмосфера. Разликата е, че в петъчната сутрин, по улиците нямаше почти никой.
IMG_20151016_073709IMG_20151016_073714
Озовах се на голямо неуютно кръстовище. Предполагам, че хипстърите ще останат очаровани.
IMG_20151016_073732
“Добре дошли в Парк Венера”, ще да е това:
IMG_20151016_073752
Една типична букурещка чаушесковска сграда, вероятно от 80-те.
IMG_20151016_074255
Малко по-нататък се натъкнах на стара къща със скръбен фризьорски (по-добре, бръснарски) салон на първия етаж. Точно тези сгради ми напомниха на Ючбунар.IMG_20151016_080313
Тези плебейски постройки съседстват с буржоазни запуснати сгради, които някога са оформяли лика на града. Доколкото знам, тогава архитектите му са искали да построят копие на Париж.
IMG_20151016_080442IMG_20151016_080448
Към края на бул. Calea Plevnei, пейзажът се променя. Задава се малко пазарче (подобно, да кажем, на Солни пазар), а след него – гигантски социалистически и бизнес сгради.
IMG_20151016_080457IMG_20151016_080647
Единият гигант е на румънския клон на Société générale – BRD. Напомня ми на филма “Бразилия”. Някъде там е и сградата на букурещкия клон на IBM. Интересно е, че тези фирми са избрали такива старомодни сгради. Дали защото в Букурещ няма по-модерни, или защото се харесват на местните представители на фирмата, защото такъв е букурещкият вкус? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш…IMG_20151016_081459
Това е един великански елипсовиден жилищен блок:
IMG_20151016_081526
И така стигнах до квартала на посолствата, където се намираше и моята отправна точка. Ако трябва да го сравня с някой софийски квартал, прилича ми на района около ул. “Оборище” и “Шишка”, където също има посолства и богаташки сгради. Ето тук трябваше да стигна – Villa Noël, принадлежаща на  френското посолство.IMG_20151016_083607
IMG_20151016_084420
Но понеже бях подранил, се поразходих още малко из квартала.
IMG_20151016_083615
Това е ул. “Емил Зола”. Другите улици в квартала носят имената на балканските столици – Анкара, Атина, Белград… Имаше и улица “София”. Това не е тя:  IMG_20151016_085317 IMG_20151016_140128IMG_20151016_140136
По-късно, към обяд, реших пак да се поразходя из квартала:IMG_20151016_141227
Много са парижки улиците. Дори табелките са абсолютно идентични на  парижките.IMG_20151016_141245
Calea означава “булевард”, май.
IMG_20151016_141310
Беше часът, в който учениците, които са първа смяна, свършват училище.IMG_20151016_141319
Определено странна сграда:
IMG_20151016_141615IMG_20151016_141625
Архитектурата е доста еклектична понякога. Причудлива смес от ориенталски арки, българовидни чердаци, западноевропейски колони … IMG_20151016_141724IMG_20151016_141927IMG_20151016_142107IMG_20151016_142251
Ако в Париж всичко изглежда леко синкаво, тук във всичко откривам оттенък на сиво.
И така, настъпи вечерта, която прекарах в интернационална компания, в един бар, намиращ се в един туристически квартал на Букурещ, пълен между другото с нощни барове, ресторанти, пияни студенти, пица на парче, и т.н. До там вървяхме поне 1 час, и това за местните хора беше близо. Ето малко снимки от пътя ни до там.
IMG_20151016_200907
IMG_20151016_201023IMG_20151016_201038IMG_20151016_201153IMG_20151016_201221IMG_20151016_201243 IMG_20151017_004327
Там обаче не снимах. Пийнахме по нещо и аз, заедно с още няколко човека от групата, си взехме такси до хотела.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ